петък, 21 октомври 2011 г.

Избори 2011

Вечният въпрос е "Да гласувам ли или не?". И аз - Росен Маринов, преди всеки избори все това се питам. По принцип съм твърдо за гласуването, но този път наистина няма за кого. И сега ще е както обикновено - обещават едно, после правят друго. Много бързо забравят за думите си след като вече имат власт. Сякаш не знаят защо са там и за какво са там. Купуват си къщи, апартаменти, вили, коли, яхти, все едно могат да живеят навсякъде. Това прави ли ги по-щастливи? По-богати да, но удовлетворени ли са? Как заспиват нощем в една от къщите си като знаят, че хората които съм им дали тази власт изнемогват?


Изморих се. И народа се измори. Доверяваме се, възлагаме надежди и накрая оставаме разочаровани. До кога?


Докато пиша тези редове, аз вече реших - няма да гласувам. Винаги съм се справял сам и за напред ще е така. Няма да подкрепя никоя от партиите - те мен никога не са ме подкрепяли.



неделя, 2 октомври 2011 г.

Притеснително


Едва ли в държавата има човек, който да не е осведомен за събитията в Катуница, които са доста притеснителни според Росен Маринов. Вчера ми се наложи да се отбия до Пловдив, където положението е леко притеснително. Затворени улици, протести и въобще не знаех, че в България има толкова много полицаи - на всяко кръстовище, на всяка крачка. Приличаше на военно положение или може би дори гражданска война.