събота, 30 юли 2011 г.

Важните неща в живота

Здравейте! Понякога всеки един от нас, дори Росен Маринов, загубва пътя си и забравя кои са наистина важните неща в живота. Заради какво си струва да живеем, как да преодолеем болката, от какво да се откажем и какво да запазим само за себе си. В такива моменти е хубаво да погледнем през очите на някоя голяма трагедия. Ако не можем да го направим, ни идват на помощ филми като "Изгубения Свети Валентин". Това е типично женски филм, способен да достигне до сърцата и на всички мъже. Росен Маринов горещо го препоръчва :).

понеделник, 25 юли 2011 г.

Музикално с Росен

Здравейте отново от Росен Маринов!!! Днес се врещам малко назад във времето, за да отдам почит на качествената музика, създавана тогава.

Росен Маринов е запален меломан и силно се надявам във ваше лице да открия приятели с които заедно да се насладим на хубавата музика :)

вторник, 19 юли 2011 г.

Арабска приказка

От малък винаги търся екзотиката и може би затова толкова харесвам ориента. За да се доближа поне малко до техния свят, чета книги и гледам филми по тази тема. Ако на някой подобно на Росен Маринов му е интересно, то тогава тази статия е за него. От малкия си досег с ориенталската култура останах изключително очарован, не мога да кажа същото обаче за правата на жените там. Мненията, които достигат до мен са много противоречиви и не мога да определя кое е валидно за момента. За да придобиете по-добра представа ще ви посъветвам да прочетете няколко книги, разказващи за мюсюлмнския свят. Препоръчвам ви класически заглавия като „Не без дъщеря ми”, „Една арабска принцеса разказва” и „Харем”. Това са книги по действителни случай, но действието се развива в миналото. Сега – сега уж било различно, ама знам ли, аз не бих оставил жена ми сама там.
Росен Маринов

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Ден без Бойко Борисов

Всички чухме за "Деня без Бойко Борисов". Хората, като включим и мен Росен Маринов, искахме само ден медиите да не говорят за него. Този призив беше отправен по-скоро към медиите. Сякаш те постоянно следят премиера и това къде е отрязал поредната лента, а в същото време важните за обществото събития и проблеми, не биват отразявани. Резултата е следния - в новините само него гледаме, сякаш няма какво друго. Всички ние потърсихме начин да изразим това. Да, ама не. За пореден път медиите "изкривиха" информацията през своята гледна точка и естествено тя не бе представена по верния начин. Естествено и денят без Борисов не се състоя. Пак него гледахме и затова колко е обиден, че има такова събитие. Г-н Премиер - няма място за обиди. На вас това Ви е работата - да обикаляте, режете ленти и прочие. Но постоянно се спекулира с това и народа се измори. Измори се да гледа как се строят магистрали, а той да неможе да си осигури насъщния. Колкото и да се повтаря, че ние сме най-добре, това няма как да се случи. Това всички го виждат.

неделя, 10 юли 2011 г.

Казармата

Здравейте !
През последните няколко години се наслушахме на дебати относно българската казарма. Наричаха я как ли не - губене на време, простотия и тем подобни цветущи определения. Крайният резултат - махнаха задължителната казарма. Знам, че Росен Маринов може да ви изненада с тези разсъждения, но честно казано не съм съгласен. Казармата е мястото, което превръща момчето в мъж, независимо дали за три месеца или три години. Службата за родината е (или поне беше) важен момент от живота на всеки тинейджър. Мамините синчета се откъсваха от родното гнездо и възмажаваха. Сега на мястото на войниците се появиха така наречените метро сексуални мъже. Замениха пушките с кремчета и превърнаха българския мъж в женчо. А историите и приятелствата, които се създаваха там са погубени завинаги. Аз лично си мисля, че живеем в достатъчно улеснен и подобрен свят и малко "гърч" в казармата няма да ни е излишно.
Росен Маринов

понеделник, 4 юли 2011 г.

Филмът впечатлил Росен Маринов


За тези, които все още не ме познават, аз съм Росен Маринов. Снощи гледах един изключително интересен филм и тази сутрин бързам да го споделя с вас. Като цяло съм почитател на смислените филми и европейското кино и изобщо не харесвам сълзливи романтични комедии и американски бози. По ирония на съдбата филмът, който Росен Маринов ви препоръчва се води точно такъв, но с една огромна разлика. Ако очаквате happy end, то тогава не си правете труда да го гледате. Той е един своеобразен разказ за живота на младо семейство, в рамките на 48 часа. Поставя екзистенциалните проблеми, които вълнуват всяко ново семейство и остава с отворен край, всеки сам да си направи заключение. Кара те да си размърдаш мозъка и да погледнеш през два противоположни погледа. Истинска или не, историята завладява и те оставя с дълбоки размисли.
Росен Маринов